Хубавото на интернет е, че всеки приказва каквото му дойде на ума и така разбираш кой колко струва. Всеобщото състояние на хората днес е доста далеч от понятието за Праведност и това важи с особена сила по отношение на всевъзможните измислици на тема "Карма". Общото правило е, че като не разбираш от едно нещо, по-добре е да си мълчиш, а ако много те интересува, по-добре е да направиш задълбочени проучвания, да се убедиш, че разбираш за какво става дума и едва тогава, с нужното внимание, да споделиш начални впечатления с други потребители и ако се налага да се коригираш. Какво е кармата?

Вид тъмна (черна) маркировка върху телата на хората, извършили грехове.  Законът за кармата гласи, че кармата трябва АБСОЛЮТНО да се изплати. Как? - с болести, страдания, нещастия, инциденти и всякакви други от този род. Маркираният с карма човек е като вид мишена, изправена в ловно поле - всеки има право да я стреля от където и както си пожелае. Но освен това директно свойство, свързано със страданията, тя има и друго свойство. Лошият човек има тенденцията да става по-лош. По този начин той започва да натрупва големи количества карма върху карма.

Вече стана дума, че тя е вид тъмна материя и когато започне твърде много да се натрупва, това води до замъгляване на съзнанието и изолиране на човека от Истината. Това може да се онагледи с един такъв пример - Когато живеем в една стая с прозорци, но не ги почистваме редовно, с течение на времето те се замърсяват до положение, когато през тях няма да прониква даже и един лъч слънчева светлина. Така, живеейки в такава тъмна стая, ние започваме да си мислим, че живота е тъмнина и че няма светлина, цветове, радост ...

Същото е и с кармата. Колкото повече грехове правим, толкова повече карма натрупваме върху себе си, до положение тя съвсем да ни затрупа и изолира от Истината (Светлината). Такъв човек губи своята духовност. Той спира да вярва в Боговете, мисли че всички тези неща за праведност, добрина, религии и подобни са разни измишльотини и даже може да ти се присмее заради тях. За такъв човек се казва, че той се е "изгубил", "заблудил". Такъв човек вече не разбира, че прави лоши неща (грехове). Например, пуска в интернет клевета за някого (когото даже и не познава).

Ако се опиташ по човешки да му обясниш, че написаното не е вярно и няма начин да е вярно, той не се коригира, а започва да говори, че имал право на мнение, че по този начин вършел добро за обществото (защото те, онези, по принцип са мръсници и негодници). Ако го притиснеш с факти, той даже се озлобява и те нарочва за следваща своя мишена. Ето, този човек по никакъв начин не може да разбере, че върши грехове и даже си мисли, че прави добро за обществото. А след това се чуди защо се разболява, попада в инциденти, семейни кавги, разправии ... Целият му живот е такъв, но той не може да види, осъзнае и повярва Истината.

Затова прозорците трябва да се мият редовно. Някои го правят чрез изповед, други поемат по пътя на добротата и благотворителността (майка Тереза). А Истината е, че независимо дали го осъзнаваме или не, дали намираме оправдания или не, правенето на лоши неща е грях и в следствие на това ни маркират с карма. Няма скрито - покрито. Законът за кармата е абсолютен - всичко се знае и всеки получава според заслугите си. След това кармата трябва да бъде изплатена чрез страдания.

Тези неща, в доста по-задълбочен и обоснован вид, ги обяснява Майстор Ли в световно известната си книга "Джуан Фалун". Наскоро тя беше представена и в Пловдив. Там Майстор Ли казава, че независимо колко карма е натрупал един човек, там, някъде дълбоко в него, доброто остава и чака да бъде пробудено. Но желанието за пробуждане трябва да дойде от самия човек. Няма начин с външна сила да го направиш добър. Затова всеки сам решава за себе си и прави своя избор ... и носи лично последствията от него.