Много хора заявяват „Аз съм готов на всичко в името на своето семейство." - с други думи, за тях семейството е най-ценно. И цял живот тичат и правят неща за своите семейства - работят, печелят, изплащат жилище, подсигуряват почивки у нас и на екзотични места, осигуряват обазование за деца, качествена храна, модно облекло.

Има ли праведност във всичко това?

Има една малко по-различна гледна точка - ние сме готови да направим всичко за своето земно семейство, но готови ли сме да направим всичко и за своето звездно (небесно) семейство, което ни е изпратило тук, долу, на Земята, и очаква от нас да го спасим? Повечето хора са чували за прераждане, за живот преди сегашния ни живот.

Ако това е вярно, кое е нашето семейство там, горе, на Небето? И ако имаме такова семейство, грижим ли се за него? Като ни наблюдават отгоре, не ги ли изправяме на нокти с поведението си? Та, ние даже не знаем, че те съществуват, а те очакват от нас да ги спасяваме! Има ли такава ситуация или може би ситуацията е точно такава?

Нека да се замислим - много религии говорят за живот преди раждането и за живот след смъртта. Говорят за прераждане, за цикъл. Толкова безпочвени ли са тези повсеместни вярвания. Някои от тях са доста обстоятелствени - какви сме били преди, от къде идваме, къде ще се запътим... Може би всичко това има основа?

Тогава въпросът „Готови ли сме да спасим нашето Небесно семейство" може би има основание.

Съдейки по случващото се около нас (протести - контрапротести и подобни състояния по целия свят), нещата не отиват на добре. Непрекъснато се появяват предсказания за потопи, за бедствия, за катастрофи... Най-малкото се говори за „Страшния съд". Макар и да не сме сигурни, макар и да изглежда мистично, но ако има даже и една частица вярно във всичко това?

Все повече хора днес остават с чувството, че света около нас се разпада. А знаем, че унищоженията настъпват, когато морала на хората падне на ниско ниво. Висок ли е днес морала около нас? Ние самите морални ли сме, когато сочим кой ни е виновен? Има ли праведност в това? В предишната публикация го изяснявахме. Значи не е изключено да сме вече съвсем на границата, на ръба и под нас да е бездната или катастрофата или Страшния съд?

От трета страна, много хора около нас се изявяват и се държат сякаш са някакви крале, царе и то най-малкото - разпореждат се, имат мнение за всичко, готови са минимум за Министър председатели... С огромно самочувствие. Ами ако всичко това има основа и те са точно такива - Крале, Царе ... на своите космически фамилии, и са поели този тежък Обет (семеен дълг) - да слязат на Земята и да се опитат да направят така, че да спасят своите семейства или царства от своите владения от унищожение в предстоящото отсяване на загнилата аморалност?

Е, при това положение, и като знаем че огромни светове, с неизчислими животи в тях ни наблюдават ден и нощ и тръпнат при всяко наше мигване ... - склонни ли сме още на неморалност и разпуснат живот? При положение, че отсяването се прави именно по критериите за Морал, Почтеност и Праведност? Ако Съдбата отсъди за нас, че сме негодни, и че също толкова са негодни всичките безкрайни животи от нашето Космическо семейство и не си заслужава да бъдем спасени и целия наш Небесен сектор на обитаване също е негоден??

Може би се питате, „Ако съм представител или Крал на Небесно царство, което да е моето Истинско семейство, и ако то ме е изпратило тук на спасителна мисия, защо аз нищо не знам за това?" Този въпрос има резон, но има и отговор - Защото това е условието за Спасение - с изтрита памет, да се види в своята основа, дали сме достойни за спасение. Дали наистина, без преструвки, на фундаментално ниво все още е останало нещо у нас, което може да даде основание да бъдем спасени?

Е, и ако всичко това е така и у нас има поне малко отговорност към безчислените, тръпнещи от ужас там - горе членове на нашето Истинско семейство, какво би трябвало на направим оттук нататък, за да им дадем поне малко Надежда и облекчение, а защо не и наистина да се опитаме да ги спасим, за което те ще ни бъдат наистина БЕЗКРАЙНО и завинаги благодарни?

Отговорът е един и е съвсем ясен - Праведен живот! - Истина, Доброта, Търпение - това е основната характеристика на нашия характер, която с всички сили трябва да се стремим да постигнем. А още по-добре е, докато се опитваме и да сме максимално Праведни в оставащия ни живот, да търсим хората, които са в състояние да ни разяснят Истината и да ни посочат пътя. Ако го правим, ще загубим ли нещо? НЕ! Защото това е СИГУРНИЯ път.

Праведен живот